споря

Речник на българския език

1. спо̀ря непреходен глагол от несвършен вид (тип 173ii) редактиране

Значение

спориш, мин. св. спорих и спорих, мин. прич. спорил и спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше.
Спори/спорят ми (ти, му, и, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.

Грешни изписвания (1)

  • споръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-ря спо-рим
2 лице спо-риш спо-ри-те
3 лице спо-ри спо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-рих спо-рих-ме
2 лице спо-ри спо-рих-те
3 лице спо-ри спо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-рех спо-рех-ме
2 лице спо-ре-ше спо-рех-те
3 лице спо-ре-ше спо-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорил съм спорила съм спорило съм спорили сме
2 лице спорил си спорила си спорило си спорили сте
3 лице спорил е спорила е спорило е спорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спорил бях спорила бях спорило бяхме спорили
2 лице беше спорил беше спорила беше спорило бяхте спорили
3 лице беше спорил беше спорила беше спорило бяха спорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще споря ще спорим
2 лице ще спориш ще спорите
3 лице ще спори ще спорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спорил ще съм спорила ще съм спорило ще сме спорили
2 лице ще си спорил ще си спорила ще си спорило ще сте спорили
3 лице ще е спорил ще е спорила ще е спорило ще са спорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да споря щяхме да спорим
2 лице щеше да спориш щяхте да спорите
3 лице щеше да спори щяха да спорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спорил щях да съм спорила щях да съм спорило щяхме да сме спорили
2 лице щеше да си спорил щеше да си спорила щеше да си спорило щяхте да сте спорили
3 лице щеше да е спорил щеше да е спорила щеше да е спорило щяха да са спорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорел съм спорела съм спорело съм спорели сме
2 лице спорел си спорела си спорело си спорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорил съм спорила съм спорило съм спорили сме
2 лице спорил си спорила си спорило си спорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спорил била съм спорила било съм спорило били сме спорили
2 лице бил си спорил била си спорила било си спорило били сте спорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да споря щяла съм да споря щяло съм да споря щели сме да спорим
2 лице щял си да спориш щяла си да спориш щяло си да спориш щели сте да спорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спорил щяла съм да съм спорила щяло съм да съм спорило щели сме да сме спорили
2 лице щял си да си спорил щяла си да си спорила щяло си да си спорило щели сте да сте спорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спорил бих спорила бих спорило бихме спорили
2 лице би спорил би спорила би спорило бихте спорили
3 лице би спорил би спорила би спорило биха спорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-ри спо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рил
непълен член спо-ри-лия
пълен член спо-ри-ли-ят
женски род спо-ри-ла
членувано спо-ри-ла-та
среден род спо-ри-ло
членувано спо-ри-ло-то
множествено число спо-ри-ли
членувано спо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рел
женски род спо-ре-ла
среден род спо-ре-ло
множествено число спо-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рещ
непълен член спо-ре-щия
пълен член спо-ре-щи-ят
женски род спо-ре-ща
членувано спо-ре-ща-та
среден род спо-ре-що
членувано спо-ре-що-то
множествено число спо-ре-щи
членувано спо-ре-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-рей-ки

2. спо̀ря непреходен глагол от несвършен вид (тип 174ii) редактиране

Значение

спориш, мин. св. спорих и спорих, мин. прич. спорил и спорил, несв. Водя спор; полемизирам, диспутирам, препирам се. Той обича да спори. спориш, мин. св. спорих, мин. прич. спорил, несв.
1. Разг. Само в трето лице. Давам добри резултати, богата реколта. Ябълките спорят тази есен.
2. Диал. Само в трето лице. Бързо се изчерпвам, свършвам. Трябва да купим още сирене — днес на обяд спореше.
Спори/спорят ми (ти, му, и, ни, ви, им). Върви ми, успявам да се справя бързо и леко, напредвам в начинание, дейност. Днес работата никак не ми спори.

Грешни изписвания (1)

  • споръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-ря спо-рим
2 лице спо-риш спо-ри-те
3 лице спо-ри спо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-рих спо-рих-ме
2 лице спо-ри спо-рих-те
3 лице спо-ри спо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-рях спо-рях-ме
2 лице спо-ре-ше спо-рях-те
3 лице спо-ре-ше спо-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорил съм спорила съм спорило съм спорили сме
2 лице спорил си спорила си спорило си спорили сте
3 лице спорил е спорила е спорило е спорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спорил бях спорила бях спорило бяхме спорили
2 лице беше спорил беше спорила беше спорило бяхте спорили
3 лице беше спорил беше спорила беше спорило бяха спорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще споря ще спорим
2 лице ще спориш ще спорите
3 лице ще спори ще спорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спорил ще съм спорила ще съм спорило ще сме спорили
2 лице ще си спорил ще си спорила ще си спорило ще сте спорили
3 лице ще е спорил ще е спорила ще е спорило ще са спорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да споря щяхме да спорим
2 лице щеше да спориш щяхте да спорите
3 лице щеше да спори щяха да спорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спорил щях да съм спорила щях да съм спорило щяхме да сме спорили
2 лице щеше да си спорил щеше да си спорила щеше да си спорило щяхте да сте спорили
3 лице щеше да е спорил щеше да е спорила щеше да е спорило щяха да са спорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорял съм споряла съм споряло съм спорели сме
2 лице спорял си споряла си споряло си спорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спорил съм спорила съм спорило съм спорили сме
2 лице спорил си спорила си спорило си спорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спорил била съм спорила било съм спорило били сме спорили
2 лице бил си спорил била си спорила било си спорило били сте спорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да споря щяла съм да споря щяло съм да споря щели сме да спорим
2 лице щял си да спориш щяла си да спориш щяло си да спориш щели сте да спорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спорил щяла съм да съм спорила щяло съм да съм спорило щели сме да сме спорили
2 лице щял си да си спорил щяла си да си спорила щяло си да си спорило щели сте да сте спорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спорил бих спорила бих спорило бихме спорили
2 лице би спорил би спорила би спорило бихте спорили
3 лице би спорил би спорила би спорило биха спорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-ри спо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рил
непълен член спо-ри-лия
пълен член спо-ри-ли-ят
женски род спо-ри-ла
членувано спо-ри-ла-та
среден род спо-ри-ло
членувано спо-ри-ло-то
множествено число спо-ри-ли
членувано спо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рял
женски род спо-ря-ла
среден род спо-ря-ло
множествено число спо-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-рящ
непълен член спо-ря-щия
пълен член спо-ря-щи-ят
женски род спо-ря-ща
членувано спо-ря-ща-та
среден род спо-ря-що
членувано спо-ря-що-то
множествено число спо-ря-щи
членувано спо-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-рей-ки