спориха

Речник на българския език

1. спориха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спориха е производна форма на споря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спориха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спориха е производна форма на споря (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).