спорилите

Речник на българския език

1. спорилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

спорилите е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. спорилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

спорилите е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).