спорило

Речник на българския език

1. спорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. спорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спорило е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. спорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

спорило е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. спорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

спорило е производна форма на споря (мин. деят. св. прич. ср. р.).