ще съм спорил

Речник на българския език

1. ще съм спорил — бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ще съм спорил е производна форма на споря (бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ще съм спорил — бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ще съм спорил е производна форма на споря (бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).