спорил е

Речник на българския език

1. спорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спорил е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спорил е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спорил е е производна форма на споря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. спорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спорил е е производна форма на споря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).