спор

спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м.
1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възниква спор. Научен спор. Напразни спорове.
2. Разпра, кавга, неразбирателство. Имат спор около наследството. Имуществени спорове.
• Спор няма. — Всичко е ясно, вижда се. м., само ед. Остар. Изобилие, плодородие, берекет. Голям спор от царевица има тази година.