отчуждаване

Речник на българския език

отчужда̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • отчождаване
  • отчождавани
  • отчождавъне
  • отчождавъни
  • отчуждавани
  • отчуждавъне
  • отчуждавъни
  • утчождаване
  • утчождавани
  • утчождавъне
  • утчождавъни
  • утчуждаване
  • утчуждавани
  • утчуждавъне
  • утчуждавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-чуж-да-ва-не
членувано от-чуж-да-ва-не-то
мн.ч. от-чуж-да-ва-ния
членувано от-чуж-да-ва-ни-я-та