спора

Речник на българския език

1. спо̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. спори, ж. Спец. В биологията — клетъчно образувание, което служи за размножаване и разпространяване при гъби, водорасли, мъх и др.прил. споров, спорова, спорово, мн. спорови.
Спорови растения. — Растения, които се размножават чрез спори.

Грешни изписвания (1)

  • споръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спо-ра
членувано спо-ра-та
мн.ч. спо-ри
членувано спо-ри-те
звателна форма

2. спора — ед. ч. непълен член

спора е производна форма на спор (ед. ч. непълен член).

3. спора — бройна форма

спора е производна форма на спор (бройна форма).