споров

Речник на българския език

спо̀ров прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. спо̀ра

Грешни изписвания (3)

  • спорув
  • спороф
  • споруф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спо-ров
непълен член спо-ро-вия
пълен член спо-ро-ви-ят
ж. р. спо-ро-ва
членувано спо-ро-ва-та
ср. р. спо-ро-во
членувано спо-ро-во-то
мн. ч. спо-ро-ви
членувано спо-ро-ви-те