спорите

Речник на българския език

1. спорите — мн. ч. членувано

спорите е производна форма на спора (мн. ч. членувано).

2. спорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спорите е производна форма на споря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. спорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

спорите е производна форма на споря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).