препирня

Речник на българския език

препирня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. препирни, ж. Разговор, в който никой не отстъпва от позициите си и не приема мнението на на другите по определен въпрос; спор, кавга.

Грешни изписвания (8)

  • препернйа
  • препернйъ
  • препирнйа
  • препирнйъ
  • припернйа
  • припернйъ
  • припирнйа
  • припирнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пир-ня
членувано пре-пир-ня-та
мн.ч. пре-пир-ни
членувано пре-пир-ни-те
звателна форма