крамола

Речник на българския език

крамола̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. крамолѝ, ж. Остар. Голяма, шумна свада; караница.

Грешни изписвания (7)

  • крамолъ
  • крамула
  • крамулъ
  • кръмола
  • кръмолъ
  • кръмула
  • кръмулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-мо-ла
членувано кра-мо-ла-та
мн.ч. кра-мо-ли
членувано кра-мо-ли-те
звателна форма