викане

Речник на българския език

вѝкане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. вѝкам

Грешни изписвания (3)

  • викани
  • викъне
  • викъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ка-не
членувано ви-ка-не-то
мн.ч. ви-ка-ния
членувано ви-ка-ни-я-та