диспут

Речник на българския език

диспу̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. диспу̀ти, (два) диспу̀та, м. Публичен спор по обществен или научен въпрос.

Грешни изписвания (1)

  • деспут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дис-пут
непълен член дис-пу-та
пълен член дис-пу-тът
мн.ч. дис-пу-ти
членувано дис-пу-ти-те
бройна форма дис-пу-та
звателна форма