полемика

Речник на българския език

полѐмика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. полѐмики, ж. Публичен спор по повод на поставен проблем. Участвам в полемиката.
прил. полемѝчен, полемѝчна, полемѝчно, мн. полемѝчни. Полемична статия.

Грешни изписвания (7)

  • полемека
  • полемекъ
  • полемикъ
  • пулемека
  • пулемекъ
  • пулемика
  • пулемикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ле-ми-ка
членувано по-ле-ми-ка-та
мн.ч. по-ле-ми-ки
членувано по-ле-ми-ки-те
звателна форма