гюрултия

Речник на българския език

гюрултѝя съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. гюрултѝи, ж. Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия.

Грешни изписвания (1)

  • гюролтия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гю-рул-тия
членувано гю-рул-ти-я-та
мн.ч. гю-рул-тии
членувано гю-рул-ти-и-те
звателна форма