суматоха

Речник на българския език

сумато̀ха съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Безредно движение, безпокойно действие. Пожарът предизвика суматоха в сградата и около нея.

Грешни изписвания (7)

  • соматоха
  • соматохъ
  • сомътоха
  • сомътохъ
  • суматохъ
  • сумътоха
  • сумътохъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ма-то-ха
членувано су-ма-то-ха-та
мн.ч. су-ма-то-хи
членувано су-ма-то-хи-те
звателна форма