па̀ника
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Краен неудържим страх, ужас; объркване, което обхваща един човек или много хора едновременно. Не изпадайте в паника. Без паника!
Синоними
Грешни изписвания (3)
- панека
- панекъ
- паникъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-ни-ка | |
|---|---|---|
| членувано | па-ни-ка-та | |
| мн.ч. | па-ни-ки | |
| членувано | па-ни-ки-те | |
| звателна форма | — | |