смущение

Речник на българския език

смущѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • смоштение
  • смощение
  • смуштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сму-ще-ние
членувано сму-ще-ни-е-то
мн.ч. сму-ще-ния
членувано сму-ще-ни-я-та