ала̀рма
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. Разг. Шум, глъч, олелия. Вдигам аларма.
прил. ала̀рмен, ала̀рмена, ала̀рмено, мн. ала̀рмени. Алармена инсталация. Алармено устройство.
1. Сигнал за тревога в армията и в органите за противопожарна охрана.
2. Разг. Шум, глъч, олелия. Вдигам аларма.
прил. ала̀рмен, ала̀рмена, ала̀рмено, мн. ала̀рмени. Алармена инсталация. Алармено устройство.
Грешни изписвания (3)
- алармъ
- ъларма
- ълармъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | алар-ма | |
|---|---|---|
| членувано | алар-ма-та | |
| мн.ч. | алар-ми | |
| членувано | алар-ми-те | |
| звателна форма | — | |