шум
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
шумъ̀т, шума̀, мн. шу̀мове, (два) шу̀ма, м.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
• Вдигам шум. 1. — Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
• Много шум за нищо. — Незаслужен интерес към нещо незначително.
1. Нестройни звукове, издавани при движение, при далечен говор, грохот и под. От улицата се чуваше шум.
2. Спец. Звук с неопределен брой непериодични трептения.
3. Прен. Кавга, препирня. Какъв е този шум в стаята на децата?
4. Прен. Оживено обсъждане от много хора на нещо, което буди интерес. Излизането на книгата предизвика голям шум в писателските среди.
• Вдигам шум. 1. — Разгласявам.
2. Говоря много за себе си.
• Много шум за нищо. — Незаслужен интерес към нещо незначително.
Синоними
- звук, тропот, глъч, гюрултия, олелия, врява, аларма, вик, крясък
- смут, недоволство, брожение, ропот
- мълва, слух
- безредие, хаос
- бъркотия, суматоха, кавга, караница
- вълнение, сензация
- глъчка
- веселба, гуляй
- дисонанс, дисониращ акорд
- объркване, уплаха, възбуда, дандания
- суетене, щуране, шетня, нервничене