гуляй

Речник на българския език

1. гуля̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

гуля̀ят, гуля̀я, мн. гуля̀и, (два) гуля̀я, м. Шумна веселба с обилно ядене и пиене.

Грешни изписвания (1)

  • голяй

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гу-ляй
непълен член гу-ляя
пълен член гу-ля-ят
мн.ч. гу-ляи
членувано гу-ля-и-те
бройна форма гу-ляя
звателна форма

2. гуляй — повелително наклонение, ед. ч.

гуляй е производна форма на гуляя (повелително наклонение, ед. ч.).