угощение

Речник на българския език

угощѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. угощѐния, ср. Тържество с богата трапеза; банкет, пиршество. Давам угощение. Каня на угощение.

Грешни изписвания (7)

  • огоштение
  • огощение
  • огуштение
  • огущение
  • угоштение
  • угуштение
  • угущение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уго-ще-ние
членувано уго-ще-ни-е-то
мн.ч. уго-ще-ния
членувано уго-ще-ни-я-та