прием

Речник на българския език

прѝем — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. приеми, (два) приема, м.
1. Само ед. Количество приети студенти или ученици. Голям прием. Приемът е намален.
2. Устройване на тържество по особен случай със специално поканени гости, на което се поднасят напитки и закуски . Давам прием. Ходя на приеми.
3. Прен. Само ед. Начин, по който се посреща дадена проява. Намирам добър прием.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • приим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ем
непълен член при-е-ма
пълен член при-е-мът
мн.ч. при-е-ми
членувано при-е-ми-те
бройна форма при-е-ма
звателна форма —

Връзки