тържество

Речник на българския език

тържество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. тържества̀, ср.
1. Голямо празнуване в чест на събитие. Новогодишно тържество. Семейно тържество.
2. Само ед. Пълна победа, бляскав успех. Тържество на доброто над злото.

Грешни изписвания (3)

  • таржество
  • таржиство
  • тържиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-жес-т-во
членувано тър-жес-т-во-то
мн.ч. тър-жес-т-ва
членувано тър-жес-т-ва-та