слава

ж., само ед.
1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата и на добра певица се носи по света.
2. Популярно мнение за някого, съдържащо обществена оценка за проявите му, за морала му; репутация. Лоша слава.
3. Това, което предизвиква гордост; знаменитост, бележитост. Нашата архитектурна слава е ханът “Хаджи Николи”.
4. Одобрителен емоционален възглас. Слава на падналите за свободата на Родината!
• Слава богу. — Възклицание, изразяващо задоволство от изхода на нещата.