прослава

Речник на българския език

просла̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Прославяне. Прослава на героите.

Грешни изписвания (3)

  • прославъ
  • пруслава
  • пруславъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-ла-ва
членувано прос-ла-ва-та
мн.ч. прос-ла-ви
членувано прос-ла-ви-те
звателна форма