възхвала

Речник на българския език

възхва̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Шумна похвала, превъзнасяне.

Грешни изписвания (7)

  • вазфала
  • вазфалъ
  • вазхвала
  • вазхвалъ
  • възфала
  • възфалъ
  • възхвалъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-х-ва-ла
членувано въз-х-ва-ла-та
мн.ч. въз-х-ва-ли
членувано въз-х-ва-ли-те
звателна форма