възхваление

Речник на българския език

възхваление съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възфаление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въз-х-ва-ле-ние
членувано въз-х-ва-ле-ни-е-то
мн.ч. въз-х-ва-ле-ния
членувано въз-х-ва-ле-ни-я-та