величаене

Речник на българския език

величаене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ли-ча-е-не
членувано ве-ли-ча-е-не-то
мн.ч. ве-ли-ча-е-ния
членувано ве-ли-ча-е-ни-я-та