увековечаване

Речник на българския език

увековеча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • овековечаване
  • овековечавъне
  • овековичаване
  • овековичавъне
  • овекувечаване
  • овекувечавъне
  • овекувичаване
  • овекувичавъне
  • овиковечаване
  • овиковечавъне
  • овиковичаване
  • овиковичавъне
  • овикувечаване
  • овикувечавъне
  • овикувичаване
  • овикувичавъне
  • увековечавъне
  • увековичаване
  • увековичавъне
  • увекувечаване
  • увекувечавъне
  • увекувичаване
  • увекувичавъне
  • увиковечаване
  • увиковечавъне
  • увиковичаване
  • увиковичавъне
  • увикувечаване
  • увикувечавъне
  • увикувичаване
  • увикувичавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уве-ко-ве-ча-ва-не
членувано уве-ко-ве-ча-ва-не-то
мн.ч. уве-ко-ве-ча-ва-ния
членувано уве-ко-ве-ча-ва-ни-я-та