досие

Речник на българския език

досиѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. досиѐта, ср. Събрани сведения, документи за някого или във връзка с някакъв въпрос (обикн. служебни). Студентско досие. Полицейско досие.

Грешни изписвания (3)

  • досее
  • дусее
  • дусие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-сие
членувано до-си-е-то
мн.ч. до-си-е-та
членувано до-си-е-та-та