характеристика

Речник на българския език

характерѝстика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. характерѝстики, ж.
1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика.
2. Официален документ с отзив за трудовата, обществената и др. дейности на човек. Трябва ми характеристика за постъпване на работа.

Грешни изписвания (31)

  • характеристека
  • характеристекъ
  • характеристикъ
  • характиристека
  • характиристекъ
  • характиристика
  • характиристикъ
  • харъктеристека
  • харъктеристекъ
  • харъктеристика
  • харъктеристикъ
  • харъктиристека
  • харъктиристекъ
  • харъктиристика
  • харъктиристикъ
  • хърактеристека
  • хърактеристекъ
  • хърактеристика
  • хърактеристикъ
  • хърактиристека
  • хърактиристекъ
  • хърактиристика
  • хърактиристикъ
  • хъръктеристека
  • хъръктеристекъ
  • хъръктеристика
  • хъръктеристикъ
  • хъръктиристека
  • хъръктиристекъ
  • хъръктиристика
  • хъръктиристикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-рак-те-рис-ти-ка
членувано ха-рак-те-рис-ти-ка-та
мн.ч. ха-рак-те-рис-ти-ки
членувано ха-рак-те-рис-ти-ки-те
звателна форма