велѝчие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. велѝчия, ср.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.
1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение.
2. Ирон. Издигнат в обществото човек. Събраха се разни величия.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- виличие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ве-ли-чие | |
|---|---|---|
| членувано | ве-ли-чи-е-то | |
| мн.ч. | ве-ли-чия | |
| членувано | ве-ли-чи-я-та |