великолепие

Речник на българския език

великолѐпие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • велеколепие
  • велекулепие
  • великулепие
  • вилеколепие
  • вилекулепие
  • виликолепие
  • виликулепие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ли-ко-ле-пие
членувано ве-ли-ко-ле-пи-е-то
мн.ч. ве-ли-ко-ле-пия
членувано ве-ли-ко-ле-пи-я-та