красота̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. красотѝ, ж.
1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота.
2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
1. Само ед. Качество на красив. Красотата на природата. Мъжка красота. Душевна красота.
2. Красиви места, красиви предмети. Голяма красота. Много красота. Красотите на природата. Женски красоти. На изложбата се нагледах на красоти.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- красотъ
- красута
- красутъ
- кръсота
- кръсотъ
- кръсута
- кръсутъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кра-со-та | |
|---|---|---|
| членувано | кра-со-та-та | |
| мн.ч. | кра-со-ти | |
| членувано | кра-со-ти-те | |
| звателна форма | — | |