обая̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Покоряващо влияние; очарование. Вълшебните приказки са пълни с обаяние.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- объяние
- убаяние
- убъяние
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | оба-я-ние | |
|---|---|---|
| членувано | оба-я-ни-е-то | |
| мн.ч. | оба-я-ния | |
| членувано | оба-я-ни-я-та |