захлас

Речник на българския език

захла̀с съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Силно увлечение, вдълбочаване, самозабрава. Слушам разказа в захлас. Гледа хубавата жена в захлас. Рисувам в захлас.

Грешни изписвания (1)

  • зъхлас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зах-лас
непълен член зах-ла-са
пълен член зах-ла-сът
мн.ч. зах-ла-си
членувано зах-ла-си-те
бройна форма зах-ла-са
звателна форма