забрава

Речник на българския език

забра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Забравяне. Имената им потънаха в забрава.
2. Прен. Унес. Тя го гледаше в забрава.

Грешни изписвания (3)

  • забравъ
  • зъбрава
  • зъбравъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. заб-ра-ва
членувано заб-ра-ва-та
мн.ч. заб-ра-ви
членувано заб-ра-ви-те
звателна форма