буйство

Речник на българския език

бу̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. бу̀йства, ср.
1. Проява на буен, възбуден човек.
2. Проява на луд, ненормален човек.

Грешни изписвания (1)

  • буйству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. буйс-т-во
членувано буйс-т-во-то
мн.ч. буйс-т-ва
членувано буйс-т-ва-та