безчинство

Речник на българския език

безчѝнство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. безчѝнства, ср. Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.

Грешни изписвания (3)

  • безчинству
  • бизчинство
  • бизчинству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-чин-с-т-во
членувано без-чин-с-т-во-то
мн.ч. без-чин-с-т-ва
членувано без-чин-с-т-ва-та