издева̀телство
—
съществително име, среден род
(тип 54)
Значение
мн. издева̀телства, ср.
1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.
2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
1. Само ед. Гавра с някого, оскърбление на нещо, обикн. свято. Издевателства над мирни хора. Издевателство с идеалите.
2. Такава постъпка. Измисля и устройва издевателства.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- ездевателство
- ездевателству
- ездеватилство
- ездеватилству
- ездивателство
- ездивателству
- ездиватилство
- ездиватилству
- издевателству
- издеватилство
- издеватилству
- издивателство
- издивателству
- издиватилство
- издиватилству
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-де-ва-тел-с-т-во | |
|---|---|---|
| членувано | из-де-ва-тел-с-т-во-то | |
| мн.ч. | из-де-ва-тел-с-т-ва | |
| членувано | из-де-ва-тел-с-т-ва-та |