беззаконие

Речник на българския език

беззако̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. беззако̀ния, ср.
1. Само ед. Отсъствие на законност; липса на достатъчно и добри закони. Не може да се управлява в беззаконие.
2. Нарушение на закона; произвол. Това предразполага към беззаконие. Постоянно върши беззакония.

Грешни изписвания (3)

  • беззъконие
  • биззаконие
  • биззъконие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-за-ко-ние
членувано без-за-ко-ни-е-то
мн.ч. без-за-ко-ния
членувано без-за-ко-ни-я-та