безвластие

Речник на българския език

безвла̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Отсъствие на държавна или местна власт; анархия. В това безвластие всеки прави каквото си иска.

Грешни изписвания (1)

  • бизвластие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-в-лас-тие
членувано без-в-лас-ти-е-то
мн.ч. без-в-лас-тия
членувано без-в-лас-ти-я-та