възто̀рг
—
съществително име, мъжки род
(тип 15)
Значение
мн. възто̀рзи, м.
1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.
2. Обикн. мн. Възгласи за изразяване на възхищение. Възторзите нямаха край.
1. Само ед. Висок подем на чувствата; възхищение. Във възторг съм от нейната музика. Изпадам във възторг.
2. Обикн. мн. Възгласи за изразяване на възхищение. Възторзите нямаха край.
Синоними
Грешни изписвания (2)
- вазторк
- възторк
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | въз-торг | |
|---|---|---|
| непълен член | въз-тор-га | |
| пълен член | въз-тор-гът | |
| мн.ч. | въз-тор-зи | |
| членувано | въз-тор-зи-те | |
| бройна форма | въз-тор-га | |
| звателна форма | — | |