жар

Речник на българския език

1. жар съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

жарта̀, само ед., ж. и жар, жа̀рът, жа̀ра, само ед., м.
1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жар
непълен член жа-ра
пълен член жа-рът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма

2. жар съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

жарта̀, само ед., ж. и жар, жа̀рът, жа̀ра, само ед., м.
1. Обикн. ж. Множество горещи въглени без пламък, жарава. Бъркам жарта в печката.
2. Прен. Само м. Горещина от слънцето; жега, зной. Жар се сипе от небето.
3. Прен. Само ж. Страст, увлечение, пламък. Работи с жар.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жар
членувано жар-та
мн.ч.
членувано
звателна форма