ревност

Речник на българския език

рѐвност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

ревността, само ед., ж.
1. Болезнено мъчително чувство на недоверие, на съмнение в обичта на любимо същество, в неговата вярност. Ревността му ме измъчва.
2. Разг. Завист. ревността, само ед., ж. Усърдие, залягане, старание, прилежание с цел постигане на нещо.прил. ревностен, ревностна, ревностно, мн. ревностни.

Грешни изписвания (3)

  • ревнуст
  • ревнос
  • ревнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рев-ност
членувано рев-ност-та
мн.ч. рев-нос-ти
членувано рев-нос-ти-те
звателна форма