страст

Речник на българския език

страст съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

страстта̀, мн. стра̀сти, ж.
1. Неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира; разпаленост. Говоря със страст.
2. Предмет на дълбоко увлечение. Плуването е моята страст.
3. Любов със силно чувствено, сексуално влечение. Неудържима страст.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. страст
членувано страст-та
мн.ч. страс-ти
членувано страс-ти-те
звателна форма