слабост

Речник на българския език

сла̀бост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

слабостта, мн. слабости, ж.
1. Само ед. Качество на слаб.
2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много слабости, но пушенето не е между тях. Проектът има много слабости.
3. Обикн. ед. Наклонност, влечение, симпатия, привързаност към някого или към нещо. Тя е моята слабост.

Грешни изписвания (3)

  • слабуст
  • слабос
  • слабус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сла-бост
членувано сла-бост-та
мн.ч. сла-бос-ти
членувано сла-бос-ти-те
звателна форма